Радост в изпитанията
Яков 1:2-3
Изпитанията са болезнени, трудни, често мъчителни и непосилни. Когато попаднем в тях, ние страдаме, изпитваме страх, болка, отчаяние, несигурност, безпомощност, гняв, униние, печал. Чувстваме се изгубени, самотни, провалени… В подобни моменти увещанието на Яков от първите стихове на неговото послание може да ни бъде от изключителна помощ.
„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Яков 1:2).
Яков не ни увещава да се радваме, че страдаме, че ни боли, че изпитваме болезнена загуба и т.н. По-скоро той ни насърчава да погледнем от друга перспектива на изпитанията. Да ги приемем като инструмент, чрез който Бог изковава и извайва нашия характер, за да бъдем „съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Яков 1:4). С пастирска загриженост апостолът повдига пред очите ни тъмните и мрачни облаци в дните, седмиците и месеците на изпитания, за да ни разкрие отвъд тях Божията неотменима вярност, грижа и любов.
Пиша всичко това в края на един месец, в който с моите близки преминаваме през болезнено изпитание. Сърцето ми страда и скърби поради загубата на скъп човек от семейството ни. Всред тази семейна трагедия виждам с радост как Бог изработва нещо добро и трайно у мен. Прави ме по-чувствителен и състрадателен към нуждите, болките и скърбите на хората около мен.
Бог твори добро в нас чрез изпитанията!
| п-р Венцислав Митев