Скъпи братя и сестри, скъпи църкви,

В сезона на подаръците, когато всеки от нас търси начини да зарадва близките си, когато децата описват в писма своите желания, когато изпращаме картички и опаковаме кутии с най-различни размери за под елхата, един Дарител твърде често остава пренебрегнат и изтласкан на заден план. Всички сме преживявали от опит декемврийското напрежение. Хората толкова се улисват в бързането и подготвянето на най-хубавия подарък за някого, че сърцето им губи фокус от онова, което е заложено в основата на рождественската празнична треска: даването на Божия Син за избавление на човечеството от грях и смърт.

Яков пише: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Яков 1:17). Тези обобщаващи думи наистина касаят всичко хубаво, полезно и стойностно, което се случва в нашия живот. От рождения ни ден, през всяка глътка въздух и всяко тупкане на сърцето ни, през всяко изгряване на слънцето, през взаимоотношенията с близки приятели, топлотата на семейните отношения и безценните мигове сред братя и сестри в църковната общност, та чак до най-последния ни миг – всяко от тези неща е дар, незаслужен дар от Небето. Създателят на всичко съществуващо обича да дава. И го прави с пълна благодат и съвършена любов. Дарява дъжд и слънце, дъх и храна, дом и бъднини както на праведните, така и на неправедните. Дарява щедро, радостно, с подновяваща се всяка утрин обич.

А безспорно най-съвършеният подарък на нашия светъл Баща е въплъщението на собствения Му Син. Рождество Христово е онзи безкрайно ценен миг в човешката история, когато вечният Творец оставя настрана величието, всемогъществото и всезнанието, слиза от небесния престол и се преобразява като човек, дори като слуга. Каквото и да кажем за това събитие, все ще е някак недостатъчно. За нашите човешки представи е трудно да осмислим как е възможно Вечният да стане временен, Безплътният да добие плът, Могъщият да се облече в уязвимост, Мъдрият да забрави всичко – оставяйки Своята слава и лягайки в ясла от слама.

Детето е родено. Синът е даден. Бог е станал човек. Небесният подарък е опакован в човешка кожа и е изпратен на земен адрес. Божият Син е единственият човек, който се ражда с цел да умре. А Неговото раждане е съвършен дар именно защото Исус ще отдаде живота си, за да подсигури изкупление от греха и вечен живот за всички, които биха приели Неговата жертва и Неговото господство – малки и големи, мъже и жени, болни и здрави, учени и неучени, далечни и близки, високопоставени и аутсайдери.  

Не пропускайте тази истина. Не подминавайте съвършения Дар. Нека проповедите от нашите амвони, изповедите на нашите уста, съдържанието на нашите молитви и благоуханието на нашите хвалебствия – всичко това през този сезон да сочи неизменно към Божия Син. Изявявайте Неговата грижовна любов, онагледявайте Неговото бащинско присъствие, благовествайте за Неговото безусловно спасение, разпръсквайте надеждата за Неговото сигурно завръщане.

От името на ръководството на СЕБЦ пожелаваме на всички вярващи и всички църкви дълбока и пълноценна среща с Дарителя и с неговия съвършен Дар! Колкото по-силна е връзката ни с Господ Исус Христос, толкова по-сигурно е, че постепенно Бог ще превръща и самите нас в своевременни подаръци за този мрачен и неспокоен свят. Пожелаваме го на всички със сърдечни поздрави и братски благопожелания за една светла и благословена от Него нова година.

22 декември 2022 г.

Теодор Опренов

Влади Райчинов